Черното злато в белия рай на Арктика привлича все повече държави, които искат да експлоатират големите петролни находища

Това беше денят, в който Джон Келдър трябваше да е щастлив. През последните четири години най-добрият експерт по Арктика на американското Национално управление за изследване на океаните и атмосферата работи върху доклада “Петролът и газта на Арктика”, като обедини усилията на почти 150 учени на програмата Arctic Monitoring and Assessment Programme (Програма за наблюдение и оценка на Арктика). Заключенията в текста бяха кулминацията на конференцията Arctic Frontiers, която се проведе в университета Трьомсо (Норвегия) и на която близо 500 специалисти дискутираха перспективите пред добива на петрол във все по-затоплящата се Арктика.

“Всички държави, които имат нещо общо с Полярния кръг, работят с пълна сила върху възможностите да експлоатират находищата на петрол и газ в Арктика”, казва Келдър. В доклада си той предупреждава за опасностите от дефектни тръбопроводи и инциденти с танкери. “Ако в Арктика се разлее петрол, това ще бъде особено опасно, тъй като студените и силно зависими от годишните сезони екосистеми се възстановяват много бавно. Освен това компенсирането на вредите от петрола в отдалечените и студени региони е много трудно, особено там, където има лед.” Ученият подчертава, че при изграждането на тръбопроводите ще бъде разрушена природата и описва как ще се променят арктическите селища, ако изведнъж парите на петролните фирми обърнат с главата надолу традиционните обществени структури.

Терминът “климатични промени” не е за предпочитане

Въпреки ценните предупреждения, трудът на учените има доста сериозен проблем: цензурата по политически причини. Съвсем доскоро под текста имаше 60 препоръки на учените към политиците. Междувременно обаче те изчезнаха.

Виновен за това е конфликтът в Арктическия съвет, който трябваше да приеме изготвената експертиза. Изведнъж единодушието между постоянните членове на съвета – скандинавските страни, Исландия, Канада, САЩ и Русия – изчезна. Швеция и САЩ отказаха да подкрепят документа. В Трьомсо се заговори, че в САЩ предпочитат да не се използва изразът “климатични промени”.

Така Келдър трябваше да представи текст, пълен с общи фрази и без препоръки за действия. “Отчаян съм”, признава той. Освен държавите, много петролни фирми също се постараха да вгорчат живота на учените. Те отказаха да им предоставят информация. Руските компании например почти не пропускат до обществеността данни за инциденти в добива на петрол.

“Смятаме, че Русия разполага с голямо количество информация за това, как подобни инциденти влияят на природата в Арктика и как влиянието им се засилва с течение на годините”, казва Келдър. В твърденията му има смисъл, тъй като в момента Русия държи лъвския пай от добива в Арктика: 80 процента от петрола и 99 процента от газа се добиват от руски предприятия.

За проблемите с околната среда обаче рядко може да се чуе нещо по-съществено. Това се случва само когато те стигнат до апокалиптични размери. Какъвто беше случаят през 1994 г., когато в областта Коми един тръбопровод се скъса на общо 23 места и изля повече от 100 000 тона петрол. Областите, които не бяха замърсени веднага, бяха осакатени по време на последвалите дейности за разчистване. Проблеми има и с американските тръбопроводи. Преди година и половина петролният концерн BP трябваше да спре добива в залива Прудхоу в Аляска, след като беше открит пробив в една проядена от ръжда тръба.

Петролните фирми щурмуват Севера

Независимо от всички екологични рискове, петролните фирми щурмуват Севера. „Арктика ще има значителен дял в глобалното производство на енергия”, твърди Халвор Енгелбретзен от норвежкия петролен гигант StatoilHydro. Районът е близо до трите най-важни енергийни пазара в света: Европа, Северна Америка и Азия.

Всъщност за купувачите петролът от Арктика е двойно по-атрактивен. От една страна - заради постоянно увеличаващите се цени на бензина и шофьорите на бензиностанциите, които жадуват за нещо ново. От друга страна - заради геополитическия натиск, на който са подложени Европа и Северна Америка заради зависимостта си от енергийните доставчици от Персийския залив. Арктика обещава стабилни цени и намаляваща зависимост от политически неблагонадеждните и често деспотично управляващи партньори.

И днес обаче не е ясно колко точно петрол и газ има в Арктика. Най-често се цитира едно изследване на Американския геоложки изследователски институт, проведено през 2000 г. Според него под леда се намират една четвърт от все още неразкритите залежи на петрол и газ в света. Тези впечатляващи данни обаче често се поставят под въпрос. Защото експертите от американския институт са известни с това, че обичат оптимистичните оценки. През 90-те години те предсказаха петролен бум в Каспийско море. Междувременно обаче се оказа, че там има приблизително една осма от първоначално прогнозираните количества.

„Има много оптимизъм по отношение на ресурсите в Арктика”, казва Елизабет Валас, държавен секретар в Министерството на външните работи на Норвегия. При това не се отчита обстоятелството, че оценките на американския институт са „по-скоро съмнителни”. А за да не бъдат обвинявани за надутите цифри, американските експерти са решени през тази година да предоставят актуализирана версия на оценките си.

Снежанка и детските болести

Технологиите за добив на петрол в Арктика са доста добре развити. Това се вижда от проекта в Далечния север на Норвегия. Далеч в морето, на около 145 км от град Хамерфест, петролният концерн StatoilHydo извлича от континенталния шлейф в Баренцово море природен газ. Всичко се случва в напълно автоматизирана фабрика на дъното на океана на повече от 300 метра дълбочина.
Съоръжението се казва Снохвит, или Снежанка, и е прототип на напълно автоматизиран подводен добив. Газът се извежда от дъното на океана до един терминал на остров Мелкоя през 70-сантиметрова тръба. Там се охлажда, втечнява и се товари на танкери. Засега обаче Снежанка трябва да се бори с детските си болести, признават видимо напрегнатите работници на StatoilHydro. Ако се провали проектът, това ще е бедствие за амбициите на концерна, свързани с Арктика.

Джон Келдър не вижда изход от ситуацията. Докладът му, замислен като крайъгълен камък в развитието на арктическата петролна и газова индустрия, явно ще остане незабелязан, защото липсва решаващата му част – препоръките за действие. „Рисковете никога не могат да бъдат напълно изключени”, се казва плахо в предпоследната глава на доклада на “Програма за наблюдение и оценка на Арктика”. Организацията за защита на околната среда WWF, която представи в Трьомсо свой доклад за опасностите от разлив на петрол в арктическия регион, настоява проучването на нови находища в Арктика да спре. Искане, което като че ли ще остане неизпълнено желание.